Коронавирус = Коренна промяна
Може ли една епидемия да оздрави нацията, като й върне забравени духовни и социални ценности
През изминалите месеци на изолация и предпазване на себе си и другите от враг с име COVID-19, живея с мисълта, че в историята има ужасно много примери, когато народите са били изправени пред военно изпитание и само благодарение на връщане към забравени ценности, бързо са възстановили своята икономика и своя душевен мир.
Какво ще кажете за коренната промяна, настъпила след Сталинградската битка? 200 дни и нощи продължава тя. Извадени са от строя всички комуникации, за индустрия не може и да се говори. След края на ужаса опасността продължава от множеството заложени мини и загиналите хора, чиито тела влекат опасност от епидемия. Игнорирайте всякакви политически привкуси на този пример и ще видите, че „коронавирусната окупация“ предизвиква у нас подобни здравословни симптоми – цялостно преосмисляне на живота, поява на нови герои, лекари и обикновени хора, съвременни възрожденски дарители, държавата влиза в същинската си роля.
Битката за Сталинград много наподобява на битката за здравето ни – има хора на първа линия, осигуряват се провизии, лазаретите се преустройват за пострадалите, осигуряваме най-напред храна и хигиенни материали, предпазваме себе и най-близките, разпространяваме полезна информация по всички възможни канали, броим жертвите. Вместо въздушни нападения, отчитаме новозаразените, вместо бомби очакваме с ужас новопристигналите от други държави, преставаме да говорим за политика, а политиците спорят само по същество.
Какво става след това? Невиждан подем на човешката воля и сила за възстановяване на разрушеното. Сплотяването на семействата, преориентиране и приземяване на бизнесите, пренастройването на емоциите, преосмисляне на материалните и духовни потребности, припознаване на собствената държава като най-сигурна и надеждна. Вече изхвърляме и неглижираме дребните крамоли от живота си и не защото не се срещаме, а защото искаме по-скоро да се срещнем.
И още… Властимащите не ни досаждат с излишен ПР, а там където се прокрадва, го осъждаме групово. Обръщаме внимание на възрастните повече отвсякога, спомняме си за народни приказки като тази за „Старите хора“, в която един цар заповядал да погубят всички стари хора… Децата ни стават приоритет №1 , оценяваме труда на учителите, като учим с децата и внуците си и играем с тях.
Няма по-голяма сила, която да възроди човешките добродетели и да генерира нови активности, от действащата и отминала опасност. Краят на пандемията, (слава Богу не война), наближава, настъпва коренна промяна в нас и извън нас.
Автор: Виделина Гандева
