Палеонтолози откриха доказателства за хибернация във фосили на листрозавър отпреди 250 милиона години

В статия, публикувана в списанието Communications Biology, екип от палеонтолози съобщава за доказателства за състояние, подобно на хибернация при Листрозавър, ранен роднина на бозайниците, живял преди между 253 и 248 милиона години (раннотриасова епоха). Откритието е възможно благодарение на високите разделителни знаци на инкрементални растежи, запазени във фосилизираните бивни на Листрозавър от Антарктида.

Листрозавърът е вид дицинодонт, основна група от предимно тревопасни гръбначни животни, които са били често срещани през пермския и триасовия период.

Древното същество е било с дължина между 1,8 и 2,4 метра, без зъби, но е имало чифт бивни в горната челюст.

Вкаменени останки на листрозавър са известни от Китай, Европа, Индия, Южна Африка и Антарктида и това географско разпространение е едно от ранните доказателства, използвани в подкрепа на големия суперконтинент Пангея.

Фосили на животното са открити в бурови структури в Южна Африка, а подобни изкопаеми на следи са открити в Антарктида, но не и с листрозавър вътре в тях.

Листрозавърът възниква преди най-голямото масово изчезване на Земята в края на пермския период – който унищожава 70% от гръбначните видове на сушата.

„Фактът, че листрозаврите са оцелели в края на пермското масово изчезване и са имали толкова широко разпространение в ранния триас, ги е превърнал в много добре проучена група животни за разбиране на оцеляването и адаптацията“, казва професорът от музея Бърк Кристиан Сидор, съавтор от изследването.

Вкаменелостите от листрозавър от формацията Fremouw на Антарктида са най-старите доказателства за състояние, подобно на хибернация при гръбначно животно и показват, че торпорът – общ термин за хибернация и подобни състояния, при които животните временно намаляват скоростта на метаболизма си, за да преминат през труден сезон – възникнали в гръбначните животни още преди еволюирането на бозайниците.

„Животните, които живеят на или близо до полюсите, винаги са се справяли с по-екстремните среди“, казва водещият автор д-р Меган Уитни с докторантура в Харвардския университет.

„Тези предварителни констатации показват, че влизането в състояние на хибернация не е толкова нов тип адаптация. То е древно. „

Бивните на Листрозавър направиха проучването възможно, тъй като подобно на слоновете, бивните им са растяли през целия им живот.

Вземането на напречни сечения на вкаменените бивни разкрива информация за метаболизма, растежа и стреса или напрежението на животното.

Палеонтолозите сравняват напречните сечения на бивни от шест антарктически листрозаври с напречни сечения на четири листрозавра от Южна Африка.

Бивните от двата региона показват сходни модели на растеж, като слоеве дентин се отлагат в концентрични кръгове като дървесни пръстени.

Вкаменелостите на Антарктида обаче притежават допълнителна характеристика, която е рядка или липсва при бивни по-север: плътно разположени дебели пръстени, които вероятно показват периоди на по-малко отлагане поради продължително напрежение.

„Най-близкият аналог, който можем да намерим до стресовите марки, които наблюдаваме в бивните на антарктическия листрозавър, са стресови знаци в зъбите, свързани със зимен сън при някои съвременни животни“, каза д-р Уитни.

Изследователите не могат окончателно да заключат, че Листрозавърът е претърпял истинска хибернация.

Стресът би могъл да бъде причинен от друга подобна на хибернация форма, като по-краткосрочно намаляване на метаболизма.

„Листрозавърът в Антарктида вероятно се нуждае от някаква форма на подобна на хибернация адаптация, за да се справи с живота близо до Южния полюс“, каза д-р Уитни.