Николай Аргиров: Падение за един мениджър е да казва на работници, че са беззащитни!

Икономистът Николай Аргиров нападна твърдия подход на българските мениджъри към техните работници. Той споделя някои от най-опасните изказвания на ръководителите.

• „Жалбите към инспекция по труда не ни плашат!“
• „Оплачи се на Арменския поп ако искаш!“
• „Ако искате стачкувайте, все едно!“
• „И други са пускали жалби, имаме опит!“
• „Това да не ти е държавна работа!“
• „Като не ви харесва, търсете си друга работа!“

Това са само част от бруталните изрази, които използват родните началници. На такива атаки са подложени над милион български работници.

Поведението на тези ръководители е върховно падение в управленската професия.

Сравнимо е с това мъж да бие жена и да ѝ обяснява, че няма кой да ѝ помогне, защото институциите са фиктивни.

Ефекти върху организацията от този тип поведение:

• Понижена производителност на труда,
• Отслабва мотивацията на работниците.
• Влошаване на отношенията между служителите в компанията.
• Влошаване на фирмения имидж.

Ефекти върху обществото от честите случаи на грубо отношение:

• По-слаба икономика в държавата
• По-слабо мотивирани работници, съответно граждани
• По-високо желание за емиграция
• Повишаване употребата на психоактивни вещества
• Повишаване на социално значимите заболявания
• Повишаване на битовата престъпност

Защо българските работници попадат в такива ситуации?

След „диктатурата на пролетариата“ не възприехме демокрацията за всички, а наложихме диктатура на капитала.

От една крайност се изместихме в противоположната крайност. Така от почти пълни права за работническата класа въведохме система, която граничи с феодализъм.

Ако преди началници в много от предприятията са се избирали на профсъюзни събрания, то днес синдикатите са напълно подчинени.

Системата позволява синдикалните лидери лесно да бъдат контролирани чрез лични облаги или заплахи. Синдикатите разполагат с доверие, подобно на доверието в останалите институции.

Държавните институции следват национална политика, която дава повече свобода на бизнеса, ако той е обвързан с политическата власт. Така защитата за работниците остава на заден план.

Защо служителите в развитите държави нямат тези проблеми?

Чрез политики за намаляване на неравенствата, институциите в тези държави предоставят сила на работническата класа.

В развитите държави има високи нива на минимални работни заплати. Това кара работодателите да си плащат повече за работна ръка и съответно да я уважават.

Освен това, високите нива на заплащане създават платежоспособен пазар, който е предпоставка за по-успешен бизнес и съответно до по-голямо търсене на работна ръка. Това търсене на работници създава алтернатива за всеки от тях и те не са толкова зависими от настоящия си работодател. Затова и мениджър в тези държави трудно би си позволил да изгуби човек от екипа си, защото няма лесно да намери нов на негово място.

Прочетете още:
Кой е Николай Аргиров
Николай Аргиров: България е най-дясната държава в ЕС