Николай Аргиров: България има нужда от прогресивни данъци върху личните доходи

Днес икономиката на страната ни се нуждае от прогресивни данъци върху личните доходи според икономиста Николай Аргиров.

Според Аргиров голяма част от българите не разбират същността и ефектите от прогресивните данъци.

Прочетете: Кой е Николай Аргиров

Каква е разликата между пропорционални (плоски) и прогресивни данъци?

Доходите в България за момента се облагат с плосък данък. Това е пропорционален данък спрямо дохода. Пропорцията е еднаква независимо от размера на дохода. Така плоският данък от 10% върху дохода се дължи от хора, които получават 10 000лв. годишно и от хора, които получават 500 000лв. на година.

Личните доходи в почти всички развити и бързоразвиващи се държави, обаче се облагат с прогресивни данъци. Такива държави са САЩ, Китай, Германия, Франция, Белгия, Швеция, Холандия, Гърция, Испания, Словения, Словакия, Чехия и много други.

Какво представляват прогресивните данъци?

При този вид данъци, доходът се разделя на нива и всяко ниво се облага с различна данъчна ставка (процент от дохода)
Примерна схема за прогресивни данъци от 4 нива, в която са включени годишният доход и данъчната ставка:

• До 10 000лв. – 0% данък
• Над 10 000лв. до 20 000лв. – 10%
• Над 20 000лв. до 40 000лв. – 20%
• Над 40 000лв. – 30%

Така, според тази схема, ако получавате доход до 10 000лв. годишно, няма да дължите данък върху личния си доход.
Нека да разгледаме как се изчислява данъка, ако имате по-висок доход:

• Ако получавате 15 000лв. за година, тогава данъкът ви ще може да се представи по следния начин:
  10 000 х 0% + 5 000 х 10% = 0+500 = 500лв. годишен данък върху дохода.
• Ако имате личен доход от 24 000лв за година, тогава годишният ви данък ще се изчислява по същата формула но като включим следващото ниво:
  10 000 х 0% + 10 000 х 10% + 4 000 х 20% = 0 + 1 000 + 800 = 1 800лв. годишен данък върху дохода.
• Ако личният ви доход за година е например 48 000лв. тогава данъкът ще се изчисли така:
  10 000 х 0% + 10 000 х 10% + 20 000 х 20% + 8 000 х 30% = 0 + 1 000 + 4 000 + 2 400 = 7 400лв. годишен данък.
• Ако получавате по 1 000 000в. годишно, тогава данъкът ви на базата на представената таблица ще е следният:
  10 000 х 0% + 10 000 х 10% + 20 000 х 20% + 960 000 х 30% = 0 + 1 000 + 4 000 + 288 000 = 293 000лв. годишен данък върху дохода.

В примерната таблица в сравнение с 10% плосък данък облага с по-нисък данък годишните доходи до 30 000лв. и с по-висок данък доходите над тази сума.

Какви ще са икономическите ефекти от въвеждането на прогресивни данъци в България?

Преките ефекти са два:
1. Повече пари ще остават у хората с по-ниски доходи.
2. По-малко пари ще остават у хората с по-високи доходи.

Косвени ефекти:
1. Потребителите с по-ниски доходи ще харчат повече.
2. Потребителите с по-високи доходи ще харчат по-малко.

Резултати от косвените ефекти:
1. Парите в икономиката ще се завъртат (движат) по-бързо, защото по-бедните харчат парите си по-бързо.
2. Ще се продават повече стоки и услуги от местен произход, защото стоките и услугите от първа необходимост са предимно такива.
3. Доходите на фирмите, които се занимават с продажба на стоки и услуги на българския пазар ще се повишат и едновременно с това броят им ще нарасне.
4. Доходите на всички работещи ще се повишат, защото задоволяването на повишеното потребление от местни стоки и услуги ще изисква повече работна ръка и повече инвестиции в по-ефикасна екипировка.
5. По-платежоспособният местен пазар създава по-добри условия за предприемачество.
6. По-добрите условия за предприемачество създават амбиции и желание за образование, развитие и реализация у бедното население.
7. По-добрите условия са предпоставка за понижаване на емиграцията и подобряване на грижата за здравето.
8. Наличието на по-добре подготвени кадри създава по-добри условия за производство за износ.
9. Доходите на износителите растат с растежа на качеството на работната ръка в държавата.

Интересна информация:
Личните доходи на богатите се харчат за околосветски пътешествия, луксозни коли и яхти.
Личните доходи на бедните се харчат за по-добри хранителни продукти и по-качествено здравеопазване.

Краен резултат:
1. По-високи доходи за работници и пенсионери
2. По-високи доходи за фирми, насочени към местен пазар
3. По-високи доходи за фирми, насочени към износ

Критика на прогресивните данъци

Прогресивните данъци неминуемо водят до по-големи задължения за част от обществото. Артър Лафер, американски икономист обяснява, че данъците могат да се повишават до едно ниво, след което постъпленията от данъци започват да намаляват. Причините за това намаление са по-ниска мотивация у хората с високи доходи да инвестират, както и по-голямо желание да се укриват данъци.

Първото опасение се оборва лесно: Инвестициите винаги са по-благоприятни, ако шансът за реализацията им и доходността им са по-големи. Данъкът е вторичен фактор, който засяга инвестицията след нейната реализация.

Второто опасение отговаря повече на българската действителност: Желанието за укриване на данъци зависи от сумата, която ще се укрива и от опасността за наказание, което може да бъде понесено за укриване на данъци. Ако политиката на държавната власт е малко по-лява, тогава наказанията за това престъпление ще бъдат по-тежки и ще се следят по-взискателно. Тъй като интересът на голяма част от обществото, включително работници и бизнес е в това да се въведат прогресивни данъци, то властта ще има нужната обществена подкрепа да разкрива и наказва данъчни измами.

Затова трябва да се въведат прогресивни данъци с нисък предел и да се повишават постепенно, докато достигнат средноевропейски нива.

Заключение

На пръв поглед плоските данъци може да изглеждат по-справедливи. Една и съща пропорция за всички. Това обаче не е ефективно и всички легални участници в икономическата система страдат.

Затова се налага държавна намеса в преразпределението на финансовите средства и въвеждане на прогресивни данъци. Светът е установил това в годините след „Голямата депресия“ и затова почти всички развити държави днес са въвели точно такава система за облагане.

Прочетете още: Николай Аргиров: България е най-дясната държава в ЕС и има нужда от лява политика.