8 от най-известните антиваксъри в историята

За поява на движението против ваксинацията често се приема краят на 90-те години на миналият век, когато се появява документ, базиран на манипулирани данни, който погрешно свързва ваксината за морбили, паротит и рубеола т.нар. ММР с аутизма. Но тенденцията против ваксинирането е много по-стара – всъщност е толкова стара, колкото и самите ваксини.

Много общности и народи имат право и основателна причина да бъдат предпазливи по отношение на правителствените медицински укази: експериментът със сифилис от 1932г. на Тискиги и програмите за принудителна стерилизация са само два от многото мрачни моменти в медицината. Но противопоставянето на много хора срещу безопасните и ефективни ваксини произтича от причини, които са доста глупави. Показваме Ви историите на 8 от най-заблудените антиваксъри в световната история.

Уилям Дъглас (1691-1752)

В началото на 1700г. Дъглас е единственият лекар в Бостън с реална степен по медицина. Вероятно заради това се е толкова самоуверен и се присмива на новият метод за предотвратяване на едра шарка, въведен от трима невероятни хора. Котън Матер, който е пуритански министър, най-често свързван и до днес с популяризирането на процесите срещу вещици в Салем. Онисимус е поробен африканец, а Забдиел Бойлстън е аптекар и хирург без медицинска степен. Онисим разказва за обичайната практика в родината си на другите двама мъже, която се състои в това, че децата умишлено са излагани на леки случай на едра шарка, чрез нанасяне на гной от заразен човек в драскотина на ръцете им. Децата се разболявали леко, но във висок процент от случаите се възстановяват и придобиват доживотен имунитет срещу смъртоносната зараза. Матер и Бойлстън са толкова впечатлени от идеята, че решили да я тестват през 1721г., когато епидемия от едра шарка удря Бостън.

Дъглас не е толкова силно впечатлен и написва поредица от вестникарски статии и брошури, наричайки Матер „доверчив, суетен проповедник”, а Бойлстън нарича „неграмотен” и „опасен шарлатанин”, като дори не си прави труда да признае по някакъв начин Онисим. Дъглас далеч обаче не е единственият противник на настроенията срещу ваксинация в града. Джеймс Франклин и неговият по известен малък брат Бенджамин публикуват вестник, които съдържа статии и дори стихотворения, присмиващи се на медицинският напредък. Човек дори хвърля граната през прозореца на  Матер със закачена бележка, която гласи: „Котън Матер, куче такова, проклет да си! Ще те ваксинирам с това”. За  щастие на Матер и семейството му, гранатата не успява да избухне.

Въпреки всички протести печелят Онисимус, Матер и Бойлстън. Когато след десетилетие следващата епидемия от едра шарка удря Бостън, Дъглас се превръща от антиваксър в поклонник на инокулацията и предлага тази практика на собствените си пациенти. Дъглас променя мнението си след като Бойлстън публикува подробни записи и смъртни случаи, които доказват, че новият му метод е много по-безопасен, отколкото да хванеш едра шарка по естествен път. Това се оказва първият случай в историята на голяма и успешна употреба на медицинска статистика.

Бенджамин Мозли (1742-1819)

Мозли е богат, добре образован и високо ценен лекар в грузинска Англия, известен с изследванията си на нови потребителски продукти като кафе и захар. За съжаление той обяснява, че кафето лекува подагра, кашлица, главоболие, камъни в бъбреците, астма и дори твърди, че е чудесна противоотрова за пристрастяването към опиум. Смята идеята, че захарта причинява кариес за глупости на старите жени, за да плашат децата. Неговото отношение към ваксините не е много по-добро от това на предшественика му Уилям Дъглас.

През 1796г. Едуард Дженър взима концепцията на Онисимус и я подобрява, използвайки гной от кравешка шарка, вместо гной от действителна едра шарка, защото разбира, че пациентите получават същият имунитет, както преди, но липсва риска да хванат по-сериозна болест или да я предадат на други. Този нов метод е наречен ваксинация, произхождайки от латинската дума за крава – „Vacca”.

Този метод бързо се налага и разбира се като всяко ново откритие има своите недоброжелатели и критици, като Бенджамин Мозли е един от най-шумните сред тях. Той дава на ваксинацията собствени осмиващи имена като „кравемания”, „кравешки тор” и дори „говежди сифилис”. Мозли публикува разкази с предполагаеми отрицателни странични ефекти от ваксината в множество брошури и статии в списания. Страничните ефекти според него са магарешка кашлица и лудост. Той цитира предполагаеми казуси за жена, чието лице „започва да наподобява на лицето на вол” и на младо момче, по чието тяло започва да расте кравешка коса.

Подобно на много противници на ваксините днес, Мозли спекулира, че те може да имат дългосрочни последици: „Може ли някой да каже какви могат да бъдат последствията от поставянето на […] зверски неща след дълъг период от време, примерно години? Кой знае освен това какви идеи могат да възникнат с течение на времето?” Той има предвид, че жените могат да искат да правят секс с крави: „Поради ваксината британските дами може да се скитат по полетата, за да получат прегръдките на бика.”

Може да Ви звучи глупаво, но Мозли е ранен привърженик на идеята, че ваксините съдържат нещо неестествено, мръсно или токсично, което може да зарази здравите тела на хората. Днес фокуса на този страх е променен от кравешка гной към живак или формалдехид, но основната идея е на поне 200 години.

Фердинанд Смит Стюарт (1745-1814)

Стюарт е правнук на крал Чарлз II и нарича себе си лекар, въпреки, че най-вероятно няма медицинско образование. Той е един от най-силните поддръжници на Мозли. В допълнение към неговото предупреждение за възбудени от рога жена, Стюарт публикува история за младо момче, което променя коренно поведението си след ваксинацията: „Предишното му естествено положение се промени в брутално, той бягаше на четири крака като звяр, мучеше като крава и се дупеше като бик”

Тази брошура носи невероятното заглавие „£30,000 за кравешка шарка!!!”. Обръщението кум британският парламент за ваксинацията, която е от много голяма значение за човечеството идва с илюстрация на корицата показваща Дженър и други лекари, които са привърженици на ваксинацията, да хвърлят кошници с бебета в устата на чудовищна крава, която е болна не само от кравешка шарка, а и от проказа, чума и язва. Заглавието за £30,000 е свързано с предоставената на Дженър сума,като награда от британският парламент за неговото откритие. Стюарт подобно на много антиваксъри, посочва парите като мотивация, визирайки ваксинацията той казва: „Това чудовище намери не само множество приятели, но и поклонници, които се прекланят пред него и насърчават ненаситният му апетит.”

Стюарт също е пионер и в метода за дискредитиране на ваксините, като ги свързва със своите политически врагове.  Тъй като той е британец и е писал през 1807г., изречението му е насочено към най-големият враг на Великобритания тогава Франция. „Трябва ли да се покланяме – да аплодираме – или дори да се подчиняваме на Злото, на Бонапарт или на Ваксинацията, защото те от известно време са проспериращи? Не! Никога не ни позволявайте да унижаваме честта си, нашата добродетел или съвестта си с такова робство”.

Говори за Наполеон, защото той приема ваксинацията, дори неговият първороден син е ваксиниран, още преди да бъде кръстен, Голям почитател е на д-р Дженър, веднъж след като Дженър го моли за услуга той казва: „Ах, Дженър, не мога да ти откажа нищо”.

Жул Герен (1801-1886)

Големият противник на д-р Герен е Луи Пастьор, който става световна знаменитост заради разработване на първите ваксини, различни от ваксината за едра шарка, а това са ваксините за бяс и антракс. По време на сблъсъка между Герен и Пастьор тези открития все още са в процес на разработка. През 1880 г. Пастьор току що представя своите открития за първата си ваксина (за предотвратяване на кокоша холера) на френската национална академия по медицина, само, за да бъде прекъснат и подигран от Герен. Той моли Пастьор отново и отново да обяснява как е направил ваксината, а след това се преструва, че не разбира обясненията. Той се подиграва на Пастьор, че не е истински лекар, Пастьор има два доктората по химия и физика, но никога не придобива медицинска степен. Герен предизвиква такъв хаос, че срещата приключва по-рано. Седмица по-късно Пастьор обявява, че няма да отговаря на недискретното, неумерено и нездраво любопитство на г-н Герен, след това той се обръща директно към него и казва: „ Ще видим кой ще излезе куц и натъртван от този случай”. Герен приема отправеното му предизвикателство буквално – той напада Пастьор и трябва да бъде физически ограничен от другите изследователи. На следващият ден той заклеймява Пастьор като лъжец и иска дуел.

Това, което прави ситуацията и ескалацията още по-странна е, че Пастьор е на 59 години, частично парализиран от инсулт, а Герен е на 80 години. За щастие двамата старци никога не се изправят един срещу с пистолети. Герен отстъпва след като става ясно, че Пастьор има пълната подкрепа на борда на директорите в академията.

Герен също така твърди, че микробите не играят никаква роля в заразяването на рани. За късмет на поколенията след тях, изследванията на Пастьор, Джоузев Листър и други спечелиха, докато Герен вече е забравен.

Джон Питкерн, младши (1841-1916)

Питкерн е шотландски емигрант в САЩ, който постига възход от робство до богатство, основавайки ППГ индъстрис и оформя съвременните индустрии за нефт и природен газ. Неговият син Реймънд е ваксиниран през 1885г. и преживява лека инфекция, това кратко заболяване може да е било от ваксината, но може да е и съвпадение. Заради това Джон Питкерн се превръща е горещ противник на ваксинацията и използва богатството си, за популяризиране на тази кауза.

Той е последовател на сведенборгианството, християнската деноминация, базирана на мистичните видения на философ от 17-ти век, чиято популярност нараства в щатите през 19-ти век. Други сведенборгианци са Джони Епълсийд, Робърт Фрост и Ралф Уолдо Емерсън. Въпреки, че самият Сведенборг не е имал какво да каже за медицината, неговите последователи бързо намират връзка с хомеопатията, вярват, че болестта не се причинява от микроби,а от духовни разстройства. Следователно лекарите и медицината трябва да спрат да се занимават с изучаването на физическото и да се съсредоточат върху прихическото, и дори теологичното здраве на индивида.

За Питкерн този подход към болестта означава, че ваксините са морално осъдени. Той определя ваксинацията като: „вкарване на нещо нечисто в кръвта”. Нещо повече той смята, че всяко физическо замърсяване оставя своя отпечатък не само върху тялото, но и върху безсмъртното на Аз-а и следователно инжектирането с ваксина оставя белези върху душата.

Истинското въздействие на Питкерн идва не от точните и правилни вярвания, а от финансовите му възможности. През 1906г. той създава пенсилванската антиваксинационна лига, на която остава доживотен президент., това е първата организация за борба с ваксините, която има значителни средства и подкрепа, но не успява да отмени никакви укази за ваксини. Така през 1908г. помага за основаването на „Лигата против ваксинации на Америка”. Той пише: „Ние отхвърлихме религиозната тирания, ние отхвърлихме политическата тирания, сега ще се подчиним ли на медицинската тирания?” Въпреки, че самият той е милионер, бърза да посочи с пръст предполагаемите финансови стимули на ваксинаторите: „Няма пари в каузата, която представляваме – тя е каузата на истината, каузата на свободата, каузата на човечеството” .Казва и, че има 20 милиона, които са инвестирани във ферми за ваксини в Америка. Въпреки, че е назначен от Губернатора на Пенсилвания в специална комисия за разследване на ваксините, Питкерн никога не успява да промени някакви закони.

След смъртта му, синовете му Харолд и Реймънд, които вече са се възстановили от инфекцията продължават да подкрепят лигата против ваксини и подобни каузи, където винаги отстояват свободата срещу правителствената намеса – дори се борят срещу законите, които са предложени, за да сложат край на детският труд.

Хенинг Джейкъбсън (1856-1930)

Лутерански служител и шведски емигрант в Мазачузетс, Джейкъбсън едва ли някога е очаквал името му да придобие слава, но всеки студент по право, особено тези, които се интересуват от такива дела, ще са чували името му, заради решението на Върховният съд за „Джейкъбсън срещу Мазачузетс”.

През 1899г. още една епидемия от едра шарка удря Бостън и околностите. Здравният съвет на Кеймбридж реагира с наредба всички жители да бъдат ваксинирани. Когато епидемията приключва през 1903г. равносметката е, че са починали 270 души, а 485 000 души, което е около 83% от населението в града са били ваксинирани, което вероятно е спасило живота на много от тях. Джейкъбсън и синът му отказват да бъдат ваксинирани, когато градът се опитва да ги принуди, Джейкъбсън завежда дело в съда.

Започвайки от окръжният съд на окръг Мидълсекс, след това от върховният съд на щата и накрая стига до върховният съд на Съединените американски щати. Пледоарията му главно се състои в това, че няма да го защитят ваксините, а Бог.

Един от адвокатите му пита: „Може ли свободният гражданин на Масачузетс, който все още не е езичник, не е идолопоклонник, да бъде принуден да се подложи на този обред и да участва в тази нова, не преработена форма на поклонение на Свещената крава?”

Върховният съд разбира се не приема много сериозно идеята, че ваксините са: „варварска церемония за отравяне на кръвта” и поклонение на крави. В решение 7-2 те установиха, че правителството наистина има право да налага задължителни ваксинации, защото „истинската свобода за всички не би могла да същестува”, ако индивидите използват свободата си, за да вредят на другите.

Лора Литъл (1856-1931)

Литъл е родена в дървена хижа, но в много отношения нейните дейности могат да се впишат точно в света на Туйтър и Инстаграм през 21-ви век. Тя вярва във важността на пълнозърнестите пшеници, кафявия ориз и „хинду-йогистките” дихателни практики. Тя пише вестникарска колонка, озаглавена „Здравето в предградията”, рекламира услугите си като здравен учител и пътува в чужбина, за да изнася лекции за това как да се храним и живеем правилно. Тя се кандидатира за камарата на представителите за Орегон през 1913г. – само една година след като жените в този щат, получават право на глас.

Литъл обаче е най-известна с кампаниите си срещу ваксинацията. Тя е била редактор на Освободителят, антиваксинационно настроен вестник, който е кръстен на свой предшественик, който се е противопоставял на робството преди Гражданската война. Той съществува само 5 години, но е високо оценен от други антиваксъри чак до Великобритания. През 1906г. тя публикува „Престъпленията на пръстена на кравешката шарка: движещите се снимки,  хвърлени върху мъртвата стена от официалната наука”, който дава профилите на 336 „жертви” на ваксинация. Някои от тези случай наистина може да са резултат от ваксинацията, в годините преди антибиотиците, без съвременните процедури за стерилизация е възможно раната причинена от иглата да се инфектира, дори фатално. Други смъртни случай, макар и да са очевидни трагедии, имат по-малка връзка. Литъл включва в смъртните случай и собствения си син Кенет, който умира от дифтерия – осем месеца след поставянето му на ваксина за едра шарка. Изглежда невероятно двете събития да имат нещо общо.

Подобно на мнозина днес, Литъл вярва в лечебната сила на природата и здравия разум. „Доверието към природата е по-безопасно, от доверието кум лекаря” пише тя. Тя оспорва „изкуственото замърсяване” на ваксините”. От друга страна тя не вярва в никакви лекарства. Според нея „болестта не е причинена от микроби, а от лоши грижи за тялото”. Докато спазвате правилната диета, правите правилните упражнения и сте чисти – няма да имате никакви заболявания. Точно така! Всичко от тетанус до рак се лекува от чист въздух, градински забавления и пропускане на закуска.

Джоузеф Пулицър (1847-1911)

В допълнение към създаването на жълтата журналистика и учредяването на наградата „Пулицър”. Джоузеф Пулицър е ранен медиен промоутър на антиваксинационното движение.  През 1901г. той притежава вестник в Сейнт Луис и вижда шанса да продаде голям тираж, когато скандалът за ваксините удря града.

Дифтерията е основен убиец на деца през 1901г., както днес, антителата са били използване като лечение за спасяване на животи. Антителата са произведени от коне, инжектирани с дифтериен токсин. В крайна сметка лекарите могат да взимат кръв от конете, да извличат антителата и да ги инжектират на страдащи деца. Всичко това работи чудесно, освен в случаите, в които конете са били изложени и на други болести освен дифтерия. През септември 1901г. кон на име Джим даде антитела срещу дифтерия и малко след това разви тетанус. Антителата му трябваше да бъдат унищожени, но поради объркване те са разпратени на лекари в целият град. Първото дете инжектирано с антитела от Джим е момиче на име Беси Бейкър. Тя бързо се възстановява от пристъпа на дифтерия, но почива от тетанус 5 дни след инжекцията. Тринадесет деца в Сейнт Луис умират от тези заразени инжекции, включително и братя и сестри на Беси.

Пулицър започва да пише привличащи вниманието заглавия, които привличат вниманието на цялата страна към трагедията. За съжаление, след месец, през октомври 1901г., тетанус заразява партида ваксини срещу едра шарка от крави, случайно изложени на заразен с тетанус кон в Камдън, Ню Джърси. Този път загиват единадесет деца. А Пулицър отново превръща трагедията в схема за печелене на пари.

По ирония на съдбата, до голяма степен под влиянието на Пулицър, заради популяризирането на скандала. Още на следващата година президентът Теодор Рузвелт подписва закон за контрол на биологичните вещества. За първи път правителството има контрол да определя на кого е разрешено да произвежда ваксини и да наблюдава контрола на качеството. Този закон позволява на агенция за контрол по храните и лекарствата.