Правителството на Петков и пътят на България към пълна промяна
Началото
В края на 2021 г. на фона на силна антикорупционна кампания, се появява лъч светлина в олигархически вцепенената България – Кирил Петков и неговата партия от млади, образовани българи, идват със заявка за пълна промяна и изтръгване на държавата от ръцете на мафията. Кампанията буквално разтърсва избирателите след кризата с върховенството на закона през лятото на 2020 г., при която хиляди протестиращи срещу корупцията излязоха на улиците в София и големите градове, за да поискат оставката на тогавашния премиер Бойко Борисов. В по-малките населени места хората тайно се надяват и без тяхна намеса промяната да се случи. Докато изборите през април 2021 г. свалиха Борисов от власт, слагайки край на продължилото десетилетие управление на неокомунистическата лидерска партия Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), втори вот през юли не успява да състави правителство. Каузата Петков и съмишленици успя да спечели на трети избори през ноември .
Колационни партньори
Кирил Петков, редом до него Асен Василев, успяха да договорят коалиция с лявата социалистическа партия, популистката и антисистемна партия „Има такъв народ“ и дясноцентристкия съюз „Демократична България“, обединявайки партиите под мотото „нулева толерантност към корупцията“. Освен че наложи прозрачност в публичните разходи, антикорупцията и реформите в съдебната система като ключови теми на своето правителство, Петков също поведе проевропейска и пронатовска позиция за България.
По пътя към Запада през Северна Македония
През последвалите шест месеца Петков бавно поведе България към по-силна западна посока, започвайки с категорични усилия за вдигане на ветото на страната върху преговорите за присъединяване към ЕС със Северна Македония. Въпреки че подкрепи приемането на определени исторически и културни критерии като предпоставка за премахване на ветото, той даде да се разбере, че компромисът е възможен с нов процес, провеждащ се в ограничен период от време от само шест месеца.
Възстановяване на баланса на влияния върху България
Петков ограничи руското влияние в България, което е смел и рисков ход, като се има предвид, че странати ни отдавна е смятана за най-силния съюзник на Русия в ЕС, а русофилството е част от генетичната структура на българското духовно ДНК. По този начин той пренасочи политическия ни път съвсем ясно към ЕС, като по този начин отрази променящите се нагласи на българското население след руското нахлуване в Украйна. След избухването на войната Петков подкрепи изпращането на военна помощ в Украйна, изгони множество руски дипломати и дипломатически персонал и дори уволни министъра на отбраната, заради проруски изявления.
Завършването на газовата връзка между България и Гърция с осигуряването на 1/3 от необходимия годишно газ на България и вносът на втечнен газ от САЩ дадоха основание на германският икономически всекидневник „Ханделсбалт“ да напише статия със заглавие „ Няма газ? Няма проблем!“, което силно вярно показва реалната диверсифисация на газ за България след дългогодишна зависимост от Русия. В началото на своя анализ авторът казва: „Не е за вярване: Русия спря газовото кранче, но никой дори не го забеляза“. Само родните, все по-слаби гласове, на хората на Бойко Борисов не искат да признаят тези успехи. За съжаление завладяните от задкулисието медийни канали широко бомбардират обърканото съзнание на четящите в социалните медии и онлайн изданията с поръчкови статии. По-мислещите имат приоритета да се информират от чужди независими издания, което болезнено напомня много за времената на радио Совбодна Европа. В края на същата немска статия авторът обобщава: „Така снабдяването на България с газ е подсигурено и без руските доставки. Освен това България ще се превърне в транзитна държава за снабдяването на целия Балкански регион с неруски газ.“
Твърдата ръка се сблъсква с меките ръкавици на олигархическите придворни
Парите за пътища, доста проблемни заради кухите фирми на ГЕРБ, с които авансово бе източен огромен ресурс и част от които все пак бяха платени, станаха реалната причина ИТН да „вдигне бенда“ и да обяви, че напуска коалицията. И още, Любомир Каримански не стана шеф на БНБ, а Ива Митева – на парламента, което зарежда Слави и банда с огромен реваншистки саботаж. Провалиха се с кандидатурата си за СЕМ и с мечтите да овладеят БНТ. Правителството на Петков остана непоклатимо на своите позиции и продължи да следва антикорупционната си политика, връхна точка на което беше отнемането на контрола от мафиотските структури върху храните на българо-турската граница и връщането му на държавата.
Всички тези опасно смели мерки и позиции показаха, че Продължаваме промяната и нейните лидери водят България към пълна промяна: скъсване с олигархическите зависимости от Русия, прекъсване на родните мафиотски схеми и поемане по пътя на западния либерализъм. Това се оказа глътка свеж въздух за Европа, която беше свикнала с корумпирана и угодническа държава.
Темата относно ветото върху северна Македония доведе и до влошаване на отношенията между Петков и президента Румен Радев, който подкрепи Петков при старта на политическата си кариера. Този спад в някогашните приятелски отношения беше допълнително изострен от подкрепата на Петков за Украйна, която явно противоречи на целта на Радев да запази България възможно най-неутрална, вероятно поради някакви зависимсоти отвън. Във врзъка с тази позиция и социалистите се заканват да излязат от коалицията, ако България изпрати военна помощ на Украйна. Коалицията става жертва на живите зависимости в държавата на всички нива, върху определени ключови политици във всички партии.
В отговор Петков заяви, че ще продължи да работи в правителство на малцинството. Само няколко дни по-късно обаче бившите управляващи от ГЕРБ внесоха в парламента вот на недоверие срещу правителството на Петков с мотива за провалената финансова политика на правителството. В София отново се надигнаха поредица от протести в подкрепа за българското правителство. Това обаче не беше достатъчно, за да се спре вотът на недоверие, което доведе до крах на българското правителство. И поредно служебно правителство, което уж има за цел да само да подготви нови избори.
Политическото бъдеще на България е отново в риск
Крахът на правителството на Петков е критичен за либералното и прозападно бъдеще на България. С отстраняването на Петков България вероятно ще види връщане към по-приятелските настроения към Москва. Очаква се десните партии, особено тези с проруски наклонности, да се представят добре на всички предстоящи избори. Дори и да не са мнозинство, тези партии биха могли да играят ролята на потенциални лидери, укрепвайки цялостната позиция на десните партии в парламента.
Въпросът за присъединяването на Северна Македония към ЕС също е вероятно да види връщането към политическа безизходица, възпрепятстваща разширяването на ЕС. Петков беше основният фактор за намаляване на напрежението между двете страни, като настояваше за разрешаване на спора.
А сега накъде?
Политическата нестабилност, която отново настъпва, вероятно ще подпомогне целите на Русия в регионите, като засилените десни, проруски партии да възпрепятстват както разширяването на ЕС, така и подкрепата за Украйна. ИТН провокира и отново се заиграва с нервите на българския народ като прокарва слухове за възможен референдум и установяване на президентска република. Кой откланя България от поредния прав път към заживяване в демократично европейско общество? Има ли нерви и сили народът да издържи на поредните игри на задкулисието? По-добре малко усилие и гласуване за няколко минути в едни ден, отколкото отново заравяне на главата в пясъка, защото всички знаем за щраусите, а онази част никога не е защитена.
Виделина Гандева
