Славчо Николов: Queen отдавна се е превърнала в класическа група, с огромно наследство

.

В музикалния свят живеят и са живели истински жанрови гении. Таланти не просто оставили своя отпечатък в историята, а превърнали се в еталони, в пример, в легенди. Несъмнено в рок музиката има няколко такива банди, но ако ни подтикнат да посочим само една, първосигнално в ума ни изскача Queen. Фреди Меркюри, Брайън Мей, Джон Дийкън и Роджър Тейлър са от онези музиканти, променили играта, преобърнали разбиранията за норма и догма, наложили екстравагантността като неотложна част от бъдещата сценична и видео изява.

Много изпълнители са пели песните им, но никой не може да ги замени. В последните месеци България подготви своята версия на неостаряващото творчество на английските рок гиганти – проектът „Една нощ в операта с музиката на Queen” – дело на Държавна опера – Пловдив, в колаборация със Славин Славчев, Дони, Славчо Николов, Венко Поромански, Михаил Шишков – син. Диригент на концерта е Kонстантин Добройков, солист – Вера Гиргинова.

Турнето започна на 5 септември във Варна, премина през Бургас, а на 7 септември ще се състои на Античен театър – Пловдив. По повод Queen, музиката и нейния смисъл разговаряме със Славчо Николов – китарист на Б.Т.Р.

– Не за първи път се включвате в музикални проекти със симфонични оркестри. Каква е връзката Ви с класическата музика и какво провокира тя във Вас?

Почти не съществува музикант, който не е започнал обучението си на определен инструмент върху някое класическо произведение. Всеки се е докосвал до симфоничната музика и познава добре красотата ѝ. Тя допринася изключително много за аранжиментите на съвременни произведения. Queen отдавна се е превърнала в класическа група, оставила огромно културно наследство, което ще живее напред във времето.

Конкретно с Оркестъра на Опера Пловдив сме правили концерти и с „Фондацията“. Знаем, че това е един от най-добрите български оркестри и когато решихме да правим този проект съвместно, много се зарадвах, защото бях сигурен, че резултатът ще е страхотен. Константин Добройков направи невероятни аранжименти. Оказа се, че той е огромен фен на бандата, знаеше текстовете по-добре от Славин, така че самата подготовка беше много приятна и вървеше бързо.

– Рокът и класиката вървят ли ръка за ръка? Могат ли музикантите от двата различни стила да научат нещо ново за себе си и изкуството?

Както споменах, Оркестърът на Опера Пловдив е една от най-добрите в страната и определено има какво да научим един от друг. По време на репетициите виждах как оркестрантите свирят с усмивка, припяват си, а в световен мащаб има много примери за преплитане на рок и класика.

Самата „Бохемска рапсодия“ е изградена на основата на класическото произведение. Да не говорим за Electric light orchestra, „Highway star“ на Deep Purple, оркестрациите на The Beetles. Така че, да! Двата стила вървят ръка за ръка и се допълват прекрасно.

– Да свириш музиката на Queen, да пееш песните на Фреди Меркюри ми се струва нещо недостижимо. Химера за твореца. Страх ли Ви е дали ще оправдаете очакванията или пък скептицизма.

Аз не се притеснявам, защото осъзнавам, че е невъзможно да правиш Queen. Гледал съм имитатори на Фреди, но те винаги ще си останат имитатори. Радвам се, че бандата покани Адам Ламбърт за вокал (изключителен певец), който сам е казвал на концерт: „Всички обичаме Фреди, никой не може да го замени, но аз съм щастлив да свиря неговата музика и да пея неговите текстове“. Аз бих отговорил по същия начин.

Тук е моментът да отбележа обаче, че Славин Славчев е невероятен талант, няма проблеми с диапазона на Фреди и пее с удоволствие. Правили сме двучасови репетиции, на които се раздава като за концерт, а после излиза на действителен концерт. Неведнъж съм му казвал да се щади, но на него така му е по-кеф.

Каня на концертите най-вече скептиците, както и големите „разбирачи“, защото винаги се намират хора отстрани, които, правейки нищо, дават оценка на тези, правещи нещо. Да дойдат, да чуят, ще съм щастлив, ако променим мнението им. А ако не – ще затвърдят нагласата си, че в България нищо не може да се случи.

– В турнето на „Една нощ в операта с музиката на Queen“ след Пловдив са включени градовете Велико Търново и София. Престоят ли нови дати на нови локации до края на годината?

Точно така! Във Велико Търново ще свирим на 11 септември в Летния театър, а в София ще сме в рамките на фестивала Sofia summer fest.

Със сигурност ще организираме събития и след това, но ще преминат в зали заради застудяването на времето. Хората могат да следят нашата Facebook страница, където качваме програмата и новини.

– Коя е любимата Ви песен на Queen и защо?

Ще кажа песента, на която трудно сдържам сълзите си – „Too much love will kill you”. Не знам защо ми въздейства така. Много харесвам и варианта на Брайън Мей, след като Фреди си „замина“, и може би я свързвам с това.

– Принципно музиката е едно от най-подходящите изразни средства на свобода и въображение. Има ли цензура в музиката? Къде са границите между допустимото и ексцентричното?

Всичко в живота трябва да бъде дозирано, балансирано. Ексцентричността може да провокира нови идеи, да създаде нови стилове, но има много некадърни неща, излизащи под формата на авангарда. Много хора се опитаха да прикрият своята посредственост чрез него. Което доказва, че специалистите не са много разбиращи. Това не са творци, това са търговци.

Истински ексцентричният творец, неспокойната душа, която не намира мира, докато не създаде своето произведение, движи изкуството напред.

Колкото до цензурата, ние сме зависими от музикални редактори и понякога личното отношение може да навреди, просто защото човекът на тази позиция не е достатъчно подготвен.

И на нас ни се е случвало да се сблъскаме с цензура, но сме горди, че никога не се отказахме от творбите си и се подписвахме с достойнство под тях. Ако си създал нещо стойностно, рано или късно хората го откриват и оценяват.

– А обратното – слободия има ли? Прекаляване, неуважение към изкуството, ако щеш?

Има! Не само некадърността. За мен е задължително, когато си в национален ефир, да има цензура върху текстовете с неприлично съдържание. Когато то е направено с намигване, тогава може, но съм чувал откровено просташки и мръсни думи в текстове. Частни радиостанции могат да си позволят да въртят подобни песни, но не и националният ефир.

Нали говорихме за баланс, а не за продукт. Продуктите са актуални за времето си, но никога няма да останат задълго. С Б.Т.Р. сме безкрайно щастливи, че все по-млади хора идват на концертите ни. Над 15 наши песни са включени в учебниците по Музика и това е гордост за нас.

– Какво предстои да видим и чуем от Б.Т.Р. или от самия Вас в близко бъдеще?

Скоро ще снимаме видео на песента „Вяра“, от последния ни албум „Пъзел“, която направихме съвместно с група Ахат. Не се сещам за други български групи, които са се обединявали в общи песни.

Композицията е моя, текстът е на нашия приятел Волен Николаев, който ми подари преди 15 години. Той пасна идеално, от край до край, без да променям нищо. Страшно се вълнувам защото в песента има страхотен дует между Наско и Звезди – за мен едни от най-добрите рок певци в България.

Автор: Паулина Гегова

Фотографии: Борислав Горчев, Емил Джумалиев